поизмокряне

Речник на българския език

поизмокряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизмокръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-из-мок-ря-не
членувано по-из-мок-ря-не-то
мн.ч. по-из-мок-ря-ния
членувано по-из-мок-ря-ни-я-та