познавателен

Речник на българския език

познава̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

познава̀телна, познава̀телно, мн. познава̀телни, прил. Който е свързан с усвояване на знания.
същ. познава̀телност, познавателността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • познавателин
  • познаватилен
  • познаватилин
  • познъвателен
  • познъвателин
  • познъватилен
  • познъватилин
  • пузнавателен
  • пузнавателин
  • пузнаватилен
  • пузнаватилин
  • пузнъвателен
  • пузнъвателин
  • пузнъватилен
  • пузнъватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поз-на-ва-те-лен
непълен член поз-на-ва-тел-ния
пълен член поз-на-ва-тел-ни-ят
ж. р. поз-на-ва-тел-на
членувано поз-на-ва-тел-на-та
ср. р. поз-на-ва-тел-но
членувано поз-на-ва-тел-но-то
мн. ч. поз-на-ва-тел-ни
членувано поз-на-ва-тел-ни-те