позлата

Речник на българския език

позла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. позла̀ти, ж.
1. Тънък пласт злато върху друг материал.
2. Златист цвят.

Грешни изписвания (3)

  • позлатъ
  • пузлата
  • пузлатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-ла-та
членувано поз-ла-та-та
мн.ч. поз-ла-ти
членувано поз-ла-ти-те
звателна форма