позагубен

Речник на българския език

1. позагубен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-за-гу-бен
непълен член по-за-гу-бе-ния
пълен член по-за-гу-бе-ни-ят
ж. р. по-за-гу-бе-на
членувано по-за-гу-бе-на-та
ср. р. по-за-гу-бе-но
членувано по-за-гу-бе-но-то
мн. ч. по-за-гу-бе-ни
членувано по-за-гу-бе-ни-те

2. позагубен — мин. страд. прич. м. р.

позагубен е производна форма на позагубя (мин. страд. прич. м. р.).