пожарен

Речник на българския език

1. пожа̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. пожа̀р

Грешни изписвания (3)

  • пожарин
  • пужарен
  • пужарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-жа-рен
непълен член по-жар-ния
пълен член по-жар-ни-ят
ж. р. по-жар-на
членувано по-жар-на-та
ср. р. по-жар-но
членувано по-жар-но-то
мн. ч. по-жар-ни
членувано по-жар-ни-те

2. пожарен — мин. страд. прич. м. р.

пожарен е производна форма на пожаря (мин. страд. прич. м. р.).