поетика

Речник на българския език

поѐтика — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Теория на поезията или на художественото творчество.
2. Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изображение в творчеството на един автор. Поетиката на Ботев.

Грешни изписвания (7)

  • поетека
  • поетекъ
  • поетикъ
  • пуетека
  • пуетекъ
  • пуетика
  • пуетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-е-ти-ка
членувано по-е-ти-ка-та
мн.ч. по-е-ти-ки
членувано по-е-ти-ки-те
звателна форма —

Връзки