поет

Речник на българския език

1. поѐт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. поѐти, м.
1. Човек, който пише стихове.
2. Човек с романтична душа, способен на дълбоки преживявания; мечтател.

Грешни изписвания (1)

  • пует

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ет
непълен член по-е-та
пълен член по-е-тът
мн.ч. по-е-ти
членувано по-е-ти-те
бройна форма по-е-ти
звателна форма по-е-те

2. поет — мин. страд. прич. м. р.

поет е производна форма на поема (мин. страд. прич. м. р.).