стихоплетец

Речник на българския език

стихоплѐтец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. стихоплѐтци, м. Пренебр. Съчинител на бездарни стихове.

Грешни изписвания (7)

  • стехоплетец
  • стехоплетиц
  • стехуплетец
  • стехуплетиц
  • стихоплетиц
  • стихуплетец
  • стихуплетиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-хоп-ле-тец
непълен член сти-хоп-ле-те-ца
пълен член сти-хоп-ле-те-цът
мн.ч. сти-хоп-лет-ци
членувано сти-хоп-лет-ци-те
бройна форма сти-хоп-лет-ци
звателна форма сти-хоп-ле-те-цо