поединичен

Речник на българския език

поединичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-е-ди-ни-чен
непълен член по-е-ди-нич-ния
пълен член по-е-ди-нич-ни-ят
ж. р. по-е-ди-нич-на
членувано по-е-ди-нич-на-та
ср. р. по-е-ди-нич-но
членувано по-е-ди-нич-но-то
мн. ч. по-е-ди-нич-ни
членувано по-е-ди-нич-ни-те