подслушвателен

Речник на българския език

подслушва̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

подслушва̀телна, подслушва̀телно, мн. подслушва̀телни, прил.
Подслушвателно устройство/подслушвателна апаратура.Спец. Устройство, апаратура, използвани от секретни служби за подслушване на разговори.

Грешни изписвания (31)

  • подслошвателен
  • подслошвателин
  • подслошватилен
  • подслошватилин
  • подслушвателин
  • подслушватилен
  • подслушватилин
  • потслошвателен
  • потслошвателин
  • потслошватилен
  • потслошватилин
  • потслушвателен
  • потслушвателин
  • потслушватилен
  • потслушватилин
  • пудслошвателен
  • пудслошвателин
  • пудслошватилен
  • пудслошватилин
  • пудслушвателен
  • пудслушвателин
  • пудслушватилен
  • пудслушватилин
  • путслошвателен
  • путслошвателин
  • путслошватилен
  • путслошватилин
  • путслушвателен
  • путслушвателин
  • путслушватилен
  • путслушватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-с-луш-ва-те-лен
непълен член под-с-луш-ва-тел-ния
пълен член под-с-луш-ва-тел-ни-ят
ж. р. под-с-луш-ва-тел-на
членувано под-с-луш-ва-тел-на-та
ср. р. под-с-луш-ва-тел-но
членувано под-с-луш-ва-тел-но-то
мн. ч. под-с-луш-ва-тел-ни
членувано под-с-луш-ва-тел-ни-те