подслушване

Речник на българския език

подслу̀шване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подслушвъне
  • потслушване
  • потслушвъне
  • пудслушване
  • пудслушвъне
  • путслушване
  • путслушвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-с-луш-ва-не
членувано под-с-луш-ва-не-то
мн.ч. под-с-луш-ва-ния
членувано под-с-луш-ва-ни-я-та