подражателка

Речник на българския език

подража̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подража̀телки, ж. Жена подражател.

Грешни изписвания (15)

  • подражателкъ
  • подражатилка
  • подражатилкъ
  • подръжателка
  • подръжателкъ
  • подръжатилка
  • подръжатилкъ
  • пудражателка
  • пудражателкъ
  • пудражатилка
  • пудражатилкъ
  • пудръжателка
  • пудръжателкъ
  • пудръжатилка
  • пудръжатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ра-жа-тел-ка
членувано под-ра-жа-тел-ка-та
мн.ч. под-ра-жа-тел-ки
членувано под-ра-жа-тел-ки-те
звателна форма