подпруга

Речник на българския език

подпру̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подпру̀ги, ж. Диал. Здрав ремък за стягане на самар, седло и др., който минава под корема на животното.

Грешни изписвания (7)

  • подпругъ
  • потпруга
  • потпругъ
  • пудпруга
  • пудпругъ
  • путпруга
  • путпругъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-п-ру-га
членувано под-п-ру-га-та
мн.ч. под-п-ру-ги
членувано под-п-ру-ги-те
звателна форма