подметка

Речник на българския език

подмѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подмѐтки, ж.
1. Долната част на обувка.
2. Прен. Пренебр. Твърда, жилава пържола, баница и под. Виж каква подметка ми сервираха.

Грешни изписвания (3)

  • подметкъ
  • пудметка
  • пудметкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-мет-ка
членувано под-мет-ка-та
мн.ч. под-мет-ки
членувано под-мет-ки-те
звателна форма