подмама

Речник на българския език

подмама съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ма-ма
членувано под-ма-ма-та
мн.ч. под-ма-ми
членувано под-ма-ми-те
звателна форма