подлога

Речник на българския език

1. подло̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подло̀ги, ж.
1. Съд, който се подлага под тежко болен или неподвижен човек за ходене по нужда в леглото.
2. Прен. Пренебр. Човек, който се оставя да го тъпчат; който се подлага на другите.
3. Остар. Допълнително прибавен къс кожа за закърпване на цървули.

Грешни изписвания (3)

  • подлогъ
  • пудлога
  • пудлогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ло-га
членувано под-ло-га-та
мн.ч. под-ло-ги
членувано под-ло-ги-те
звателна форма

2. подлога — ед. ч. непълен член

подлога е производна форма на подлог (ед. ч. непълен член).

3. подлога — бройна форма

подлога е производна форма на подлог (бройна форма).