подканване

Речник на българския език

подка̀нване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подканвъне
  • потканване
  • потканвъне
  • пудканване
  • пудканвъне
  • путканване
  • путканвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-кан-ва-не
членувано под-кан-ва-не-то
мн.ч. под-кан-ва-ния
членувано под-кан-ва-ни-я-та