подвоумяване

Речник на българския език

подвоумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • подвоумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-во-у-мя-ва-не
членувано под-во-у-мя-ва-не-то
мн.ч. под-во-у-мя-ва-ния
членувано под-во-у-мя-ва-ни-я-та