подбуждане

Речник на българския език

подбу̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подбуждани
  • подбуждъне
  • подбуждъни
  • пудбуждане
  • пудбуждани
  • пудбуждъне
  • пудбуждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-буж-да-не
членувано под-буж-да-не-то
мн.ч. под-буж-да-ния
членувано под-буж-да-ни-я-та