подбел

Речник на българския език

по̀дбел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Растение по влажни брегове с назъбени и мъхести отдолу листа.

Грешни изписвания (1)

  • подбил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-бел
непълен член под-бе-ла
пълен член под-бе-лът
мн.ч. под-бе-ли
членувано под-бе-ли-те
бройна форма под-бе-ла
звателна форма