подаяние

Речник на българския език

подая̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. подая̀ния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня.

Грешни изписвания (3)

  • подъяние
  • пудаяние
  • пудъяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-да-я-ние
членувано по-да-я-ни-е-то
мн.ч. по-да-я-ния
членувано по-да-я-ни-я-та