подателка

Речник на българския език

пода̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пода̀телки, ж. Жена подател.

Грешни изписвания (7)

  • подателкъ
  • податилка
  • податилкъ
  • пудателка
  • пудателкъ
  • пудатилка
  • пудатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-да-тел-ка
членувано по-да-тел-ка-та
мн.ч. по-да-тел-ки
членувано по-да-тел-ки-те
звателна форма