поданица

Речник на българския език

по̀даница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀даници, ж. Жена поданик.

Грешни изписвания (7)

  • поданеца
  • поданецъ
  • поданицъ
  • подънеца
  • подънецъ
  • подъница
  • подъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-да-ни-ца
членувано по-да-ни-ца-та
мн.ч. по-да-ни-ци
членувано по-да-ни-ци-те
звателна форма