погромаджия

Речник на българския език

погро̀маджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. погро̀маджии, м. Човек, който осъществява погром.

Грешни изписвания (23)

  • погромаджеа
  • погромаджеъ
  • погромаджея
  • погромаджиа
  • погромаджиъ
  • погромъджеа
  • погромъджеъ
  • погромъджея
  • погромъджиа
  • погромъджиъ
  • погромъджия
  • пугромаджеа
  • пугромаджеъ
  • пугромаджея
  • пугромаджиа
  • пугромаджиъ
  • пугромаджия
  • пугромъджеа
  • пугромъджеъ
  • пугромъджея
  • пугромъджиа
  • пугромъджиъ
  • пугромъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пог-ро-ма-джия
непълен член пог-ро-ма-джи-я-та
пълен член пог-ро-ма-джи-я-та
мн.ч. пог-ро-ма-джии
членувано пог-ро-ма-джи-и-те
бройна форма пог-ро-ма-джии
звателна форма пог-ро-ма-джи-йо