погнуса

Речник на българския език

погну̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Отвращение. Изпитвам погнуса.

Грешни изписвания (3)

  • погнусъ
  • пугнуса
  • пугнусъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пог-ну-са
членувано пог-ну-са-та
мн.ч. пог-ну-си
членувано пог-ну-си-те
звателна форма