повъртяване

Речник на българския език

повъртяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • повъртъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вър-тя-ва-не
членувано по-вър-тя-ва-не-то
мн.ч. по-вър-тя-ва-ния
членувано по-вър-тя-ва-ни-я-та