повтарачка

Речник на българския език

повтара̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. повтара̀чки, ж. Пренебр. Жена повтарач.

Грешни изписвания (15)

  • повтарачкъ
  • повтърачка
  • повтърачкъ
  • пофтарачка
  • пофтарачкъ
  • пофтърачка
  • пофтърачкъ
  • пувтарачка
  • пувтарачкъ
  • пувтърачка
  • пувтърачкъ
  • пуфтарачка
  • пуфтарачкъ
  • пуфтърачка
  • пуфтърачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пов-та-рач-ка
членувано пов-та-рач-ка-та
мн.ч. пов-та-рач-ки
членувано пов-та-рач-ки-те
звателна форма