повеляване

Речник на българския език

повеляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • повелъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ля-ва-не
членувано по-ве-ля-ва-не-то
мн.ч. по-ве-ля-ва-ния
членувано по-ве-ля-ва-ни-я-та