повелителка

Речник на българския език

повелѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. повелѝтелки, ж. Жена повелител.

Грешни изписвания (15)

  • повелителкъ
  • повелитилка
  • повелитилкъ
  • повилителка
  • повилителкъ
  • повилитилка
  • повилитилкъ
  • пувелителка
  • пувелителкъ
  • пувелитилка
  • пувелитилкъ
  • пувилителка
  • пувилителкъ
  • пувилитилка
  • пувилитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ли-тел-ка
членувано по-ве-ли-тел-ка-та
мн.ч. по-ве-ли-тел-ки
членувано по-ве-ли-тел-ки-те
звателна форма