побутване

Речник на българския език

побу̀тване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • побутвани
  • побутвъне
  • побутвъни
  • пубутване
  • пубутвани
  • пубутвъне
  • пубутвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бут-ва-не
членувано по-бут-ва-не-то
мн.ч. по-бут-ва-ния
членувано по-бут-ва-ни-я-та