побратимяване

Речник на българския език

побратимя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • побратемяване
  • побратемявъне
  • побратимявъне
  • побрътемяване
  • побрътемявъне
  • побрътимяване
  • побрътимявъне
  • пубратемяване
  • пубратемявъне
  • пубратимяване
  • пубратимявъне
  • пубрътемяване
  • пубрътемявъне
  • пубрътимяване
  • пубрътимявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поб-ра-ти-мя-ва-не
членувано поб-ра-ти-мя-ва-не-то
мн.ч. поб-ра-ти-мя-ва-ния
членувано поб-ра-ти-мя-ва-ни-я-та