побойничество

Речник на българския език

побо̀йничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Дейност на побойник.

Грешни изписвания (15)

  • побойнечество
  • побойнечеству
  • побойнечиство
  • побойнечиству
  • побойничеству
  • побойничиство
  • побойничиству
  • пубойнечество
  • пубойнечеству
  • пубойнечиство
  • пубойнечиству
  • пубойничество
  • пубойничеству
  • пубойничиство
  • пубойничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бой-ни-чес-т-во
членувано по-бой-ни-чес-т-во-то
мн.ч. по-бой-ни-чес-т-ва
членувано по-бой-ни-чес-т-ва-та