побойница

Речник на българския език

побо̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. побо̀йници, ж. Жена побойник.

Грешни изписвания (7)

  • побойнеца
  • побойнецъ
  • побойницъ
  • пубойнеца
  • пубойнецъ
  • пубойница
  • пубойницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бой-ни-ца
членувано по-бой-ни-ца-та
мн.ч. по-бой-ни-ци
членувано по-бой-ни-ци-те
звателна форма