поанта

Речник на българския език

поа̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поа̀нти, ж. Спец. Дума или израз, които подчертават мисъл или които служат за завършек на художествено произведение и отправят вниманието към вътрешния замисъл на творбата.

Грешни изписвания (3)

  • поантъ
  • пуанта
  • пуантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ан-та
членувано по-ан-та-та
мн.ч. по-ан-ти
членувано по-ан-ти-те
звателна форма