плът

Речник на българския език

плът съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

плътта̀, само ед., ж. Тялото на човек или животно. Топла плът. Страдания на плътта.
Давам плът и кръв (на нещо). — Осъществявам, създавам.
Добивам плът и кръв. — Осъществявам се.
Една плът и кръв сме. — Имаме общ произход.
Плът от плътта и кръв от кръвта (съм). — Неделима, неразделна част; нещо близко.
В/от плът и кръв. — Напълно реален, осезаем.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плът
членувано плът-та
мн.ч.
членувано
звателна форма