плодене

Речник на българския език

плодѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • плодени
  • плудене
  • плудени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пло-де-не
членувано пло-де-не-то
мн.ч. пло-де-ния
членувано пло-де-ни-я-та