плеяда

Речник на българския език

плея̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плея̀ди, ж.
1. Съзвездие от седем звезди, които са разположени близо една до друга; съзвездието Голямата мечка.
2. Спец. В митологията — седемте дъщери на Атлант и Плейона.
3. Спец. В литературата — седем поети на старогръцката поезия и седем френски поети от началото на ХVI в.
4. Прен. Група изтъкнати личности в някоя област от една епоха.

Грешни изписвания (5)

  • плеядъ
  • плияда
  • плиядъ
  • плеада
  • плиада

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-я-да
членувано пле-я-да-та
мн.ч. пле-я-ди
членувано пле-я-ди-те
звателна форма