пленница

Речник на българския език

плѐнница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плѐнници, ж. Жена пленник.

Грешни изписвания (7)

  • пленеца
  • пленецъ
  • пленица
  • пленицъ
  • пленнеца
  • пленнецъ
  • пленницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плен-ни-ца
членувано плен-ни-ца-та
мн.ч. плен-ни-ци
членувано плен-ни-ци-те
звателна форма