пленарен

Речник на българския език

плена̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

плена̀рна, плена̀рно, мн. плена̀рни, прил.
1. Който протича при участието на всички членове на дадена организация. Пленарно заседание.
2. В който се събират всички членове на дадена организация. Пленарна зала.

Грешни изписвания (3)

  • пленарин
  • плинарен
  • плинарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пле-на-рен
непълен член пле-нар-ния
пълен член пле-нар-ни-ят
ж. р. пле-нар-на
членувано пле-нар-на-та
ср. р. пле-нар-но
членувано пле-нар-но-то
мн. ч. пле-нар-ни
членувано пле-нар-ни-те