племенен

Речник на българския език

плѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. плѐме

Грешни изписвания (3)

  • племенин
  • племинен
  • племинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пле-ме-нен
непълен член пле-мен-ния
пълен член пле-мен-ни-ят
ж. р. пле-мен-на
членувано пле-мен-на-та
ср. р. пле-мен-но
членувано пле-мен-но-то
мн. ч. пле-мен-ни
членувано пле-мен-ни-те