плевел

Речник на българския език

плѐвел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плѐвели, (два) плѐвела, м.
1. Саморасло растение в площи с културни насаждения. Препарати за борба с плевелите.
2. Прен. Нещо вредно, което трябва да се премахне.

Грешни изписвания (1)

  • плевил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-вел
непълен член пле-ве-ла
пълен член пле-ве-лът
мн.ч. пле-ве-ли
членувано пле-ве-ли-те
бройна форма пле-ве-ла
звателна форма