платина

Речник на българския език

платѝна — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят.
прил. платѝнен, платѝнена, платѝнено, мн. платѝнени. Платинени руди. Платинена плоча.
прил. платѝнов, платѝнова, платѝново, мн. платѝнови. Платинова жица.

Грешни изписвания (3)

  • платинъ
  • плътина
  • плътинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ти-на
членувано пла-ти-на-та
мн.ч. пла-ти-ни
членувано пла-ти-ни-те
звателна форма —

Връзки