пластирче

Речник на българския език

пластирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-тир-че
членувано плас-тир-че-то
мн.ч. плас-тир-че-та
членувано плас-тир-че-та-та