пластир

Речник на българския език

пластѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пластѝри, (два) пластѝра, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плъстир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-тир
непълен член плас-ти-ра
пълен член плас-ти-рът
мн.ч. плас-ти-ри
членувано плас-ти-ри-те
бройна форма плас-ти-ра
звателна форма