пластинка

Речник на българския език

пластѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пластѝнки, ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка.

Грешни изписвания (3)

  • пластинкъ
  • плъстинка
  • плъстинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-тин-ка
членувано плас-тин-ка-та
мн.ч. плас-тин-ки
членувано плас-тин-ки-те
звателна форма