пластика

Речник на българския език

1. пла̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пла̀стики, ж.
1. Само ед. Съвкупност от изкуства, създаващи обемни фигури.
2. Само ед. Изкуство за ритмични, плавни и грациозни движения на тялото.
3. Произведение на скулптурното изкуство.

Грешни изписвания (3)

  • пластека
  • пластекъ
  • пластикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-ти-ка
членувано плас-ти-ка-та
мн.ч. плас-ти-ки
членувано плас-ти-ки-те
звателна форма

2. пластика — ед. ч. непълен член

пластика е производна форма на пластик (ед. ч. непълен член).