планче

Речник на българския език

планче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-че
членувано план-че-то
мн.ч. план-че-та
членувано план-че-та-та