планктон

Речник на българския език

планкто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Дребни растителни и животински организми, които живеят в морските и океанските дълбочини, пренасят се от теченията и се използват за храна от животните и хората.

Грешни изписвания (1)

  • плънктон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-к-тон
непълен член план-к-то-на
пълен член план-к-то-нът
мн.ч. план-к-то-ни
членувано план-к-то-ни-те
бройна форма план-к-то-на
звателна форма