планиране

Речник на българския език

планѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • планирани
  • планиръне
  • планиръни
  • плъниране
  • плънирани
  • плъниръне
  • плъниръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-ра-не
членувано пла-ни-ра-не-то
мн.ч. пла-ни-ра-ния
членувано пла-ни-ра-ни-я-та