пладнуване

Речник на българския език

пладну̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пладнувани
  • пладнувъне
  • пладнувъни
  • плъднуване
  • плъднувани
  • плъднувъне
  • плъднувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плад-ну-ва-не
членувано плад-ну-ва-не-то
мн.ч. плад-ну-ва-ния
членувано плад-ну-ва-ни-я-та